Пътувахме с наша гръцка приятелка.
Един следобед тя каза:
— Да минем за малко при майка ми!
Отидохме за обяд, останахме за историята.
Беше в края на септември, тихо, безлюдно, топло.
На пристанището почти нямаше туристи.
Само няколко лодки, мирис на море и една малка таверна с три маси.
Докато си говорехме, тя просто отвори хладилника, извади парче фета, поля го със зехтин, поръси риган и го сложи във фурната.
След няколко минути добави лимон.
Толкова.
Попитах я защо печената фета е толкова различна от всичко, което бях опитвал досега.
Тя се усмихна.
„Лимонът идва накрая.“
Толкова просто.
Записах рецептата още същата вечер. Беше първата в бележника ми.